Награди „Питагор“ 2018 г. – наградени

Питагор 2018

• Чл.-кор. проф. Илия Благоев Рашков от Института по полимери – БАН – София с голяма награда „Питагор“ за цялостен принос – статуетка „Питагор“ и парична сума от 6 000 (шест хиляди) лв.

Към момента на награждаване проф. Рашков работи в Института по полимери. Основните му научни интереси са в областта на науката за полимерите и полимерните материали – за създаване на ново поколение полимерни (нано) материали и въвеждане на иновативни (нано) технологии, за утвърждаването й не само в България, но и в световен мащаб, както и с усилията, които полага за подготовка и изграждане на млади учени в тази научна област. Несъмнено цялостната дейност на чл.-кор. Рашков е достоен модел за подражание не само по отношение на неговия професионален и социален опит като международно признат и изтъкнат учен, но и по отношение на неговите личностни качества и безценен подход за работа с поколения от млади учени. Признание за съществения принос на чл.-кор. Илия Рашков за развитието на полимерната химия е броят на цитиранията – научните му трудове (над 200 в престижни международни научни списания с ИФ) са цитирани общо над 5200 пъти, h-индекс 34 (WoS) и 31 (Scopus). Има 8 патента, 44 авторски свидетелства и е бил ръководител и водещ учен в над 50 научни или научно-приложни проекта. Участвал е в над 200 международни научни конференции и е бил член на над 10 организационни комитета. Чл.-кор. Рашков е основател (1989 г.) и ръководител (до 2008 г.) на Лаборатория Биологично активни полимери към Институт по полимери-БАН. Оригиналността, актуалността и перспективността на тематиката, която и досега се развива в Лабораторията е благодарение на инициативността на чл.-кор. Рашков и е причината, поради която е търсен и желан партньор за международно сътрудничество. Изключително важен и значим принос е създаването на школа от изследователи и последователи, намерили успешна реализация в България и в чужбина. Белег за научното признание и обществена значимост са наградите, с които са удостоени някои от учениците на чл.-кор. Рашков: две награди “Проф. Марин Дринов” на БАН за млад учен в областта на химическите науки (2009 и 2011 г.), две награди „Питагор“ за млад учен (2010 и 2016 г.) и специална награда “Мария Кюри” в областта на химията от наградите за наука “Питагор” (2011 г.). Основната цел в цялостната работа на проф. Рашков е да съхрани, развие и популяризира науката чрез въвеждане на нови технологии, създаване на нови материали, изнасяне на лекции, провеждане на изложби и семинари. По този начин проф. Рашков допринася за утвърждаване и разпространяване на традиционните българските ценности в областта на науката.

• Проф. д-р Екатерина Благоева Титянова от СУ „Св. Кл. Охридски“- Медицински факултет с голяма награда „Питагор“ за цялостен принос – статуетка „Питагор“ и парична сума от 6 000 (шест хиляди) лв.

Към момента на награждаване проф. Титянова е професор по неврология, доктор на медицинските науки, Ръководител е на клиника „Функционална диагностика на нервната система“ при Военномедицинска академия – София. Ръководител е на катедра „Неврология, психиатрия, физиотерапия и рехабилитация, превантивна медицина и обществено здраве“ при Медицинския факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“, основател и титуляр е на дисциплината „Нервни болести”.  Има публикувани над 500 научни труда, от които 174 научни статии с общ импакт фактор 198.119 (17 от които са в последните три години с общ импакт фактор 133.82). Съавтор е на национални и международни учебни ръководства, последните издания на Cambridge University Press – Англия и Di Libros Editora LTDA (Бразилия). Върху цялата научна продукция са забелязани 1294 цитации. За периода 2015-2017 г. тя е участвала с 34 доклада на национални и международни форуми, била е гост–лектор в Сърбия, Хърватия и Грузия, член е на 6 национални и 3 чуждестранни редакционните колегии на периодичните научни списания (издания на Мексико, Япония и Европейския съюз), ръководи 18 клинични проучвания и координира 3 международни проекта. Тя има световни приноси в различни области на неврологията – изучаване на походката, реорганизация на мозъка след инсулт, иновации в областта на ултразвуковата диагностика на нервната система, мозъчносъдовите заболявания и неврорехабилитацията. Иноватор е в изследването на походката чрез електронен анализ на стъпките и развива нови направления в неврорехабилитацията в България. Призната е за международен експерт по невросонология – въвежда, развива и утвърждава нови направления в ултразвуковата диагностика на нервната система у нас и в чужбина. Като председател на  Българската асоциация по невросонология и мозъчна хемодинамика създава, развива и утвърждава Българска школа по невроснология и учредява Балканска секция по невросонология. Създател и главен редактор е на периодичното научно двуезично английско-българско списание “Neurosonology and Cerebral Hemodynamics”, което се реферира в Emerging Sources Citation Index – първото международно реферирано българско сипсание в областта на невронауките. Организира в София научни форуми на Световната федерация по неврология и на Европейската академия по неврология. Тя е представител за България в европейски и световни научни организации, координатор е на програмите за обучение на Световната федерация по неврология и е външен експерт по проекти на Европейската комисия. Утвърждава се като международен експерт по мозъчни инсулти за Централна и Източна Европа и е представител за България в групата „Женска инициатива за мозъчен инсулт в Европа” на Европейското дружество по инсулти. Носител е на престижни национални и мждународни награди. Проф. Титянова има междунориден принос и в развитието на двустранните българо-мексикански културни връзки като учредител и президент на фондация „Мексико-България IAP“. Името й е изписано на дарената на град София скулптура от мексиканката Фани Хайат, която е поставена пред Националната галерия за чуждестранно изкуство в град София. 

• Д-р Даниела Донева от ИЯИЯЕ – БАН – с голяма награда „Питагор“ за млад учен – статуетка „Питагор“ и парична сума от 12 000 (дванадесет хиляди) лв.

Към момента на награждаване д-р Донева е магистър по астрофизика и звездна астрономия и доктор по физика към Физическия факултет на СУ. От 2012 г. е постдокторант в университета в Тюбинген, носител на Хумболтова стипендия за периода 2012 г.-2015 г. От 2016 г. е със спечелена хабилитационна стипендия “Margarete von Wrangell Habilitation”. Публикувала е общо 34 статии в реферирани, които са били цитирани 548  пъти в международната литература; h-index = 15. За периода 2015-2017 г. има 17 статии в реферирани списания с общ IF 81.528. Съавтор е на учебник „Physics and Astrophysics of Neutron Stars“, Springer “Astronomy and Astrophysics Library. Има 9 участия в научни форуми. Основните научни постижения на д-р Даниела Донева са в следните две направления:  

 Излъчването на гравитационни вълни от компактни обекти, като са открити нови ефекти в излъчването на гравитационни вълни от осцилиращи неутронни звезди, които могат да бъдат наблюдавани от текущото и следващото поколение детектори на гравитационни вълни.  

 Изучаването на компактни обекти в модифицираните теории на гравитацията. Получена са решения, описващи неутронни звезди в редица алтернативни теории на гравитацията, изследвани са техните астрофизични приложенията, както и универсални (независещи от уравнение на състоянието на ядрената материя) съотношения. Изучени са възможностите да бъдат използвани за тестване на различни модификации на общата теория на относителността.

• Проф. Радостина Константинова Стоянова от Института  по обща и неорганична химия – БАН с награда „Питагор“ за утвърден учен в областта на природните и инженерните науки – плакет и парична сума от 4 000 (четири хиляди) лв.

Към момента на награждаване проф. Стоянова е заместник-директор на института по обща и неорганична  химия на БАН и е ръководител на лаборатория „Интерметалиди и интеркалационни материали”. През периода 2015-2017 научните разработки на проф. Стоянова са свързани с изследвания и търсене на нови икономически изгодни, безвредни и екологично съвместими презаредими батерии, базирани  на ново поколение хибридни натриево-литиеви йонни батерии чрез рационално съчетаване на интеркалационните свойствата на натриеви и литиеви оксиди със специфична структура и състав. Установен е механизмът на електрохимичната реакция, включващ съвместна интеркалация на Li+ и Na + йони между оксидите за сметка на окислително-редукционните свойства на никеловите, кобалтовите и титанови йони. Това позволява последващо оптимизиране на параметрите на хибридната йонна батерия, чрез замяната на слоестите оксидни материали с идентифициран нов клас високо волтови електродни материали на основата на сулфати. В своята оригиналност, това научното постижение ще даде тласък за разработването на нов тип хибридни натриеволитиеви йонни батерии, които да обединяват предимствата на отделните батерии като елиминират техните недостатъци. През 2015-2017 г. проф. Стоянова е публикувала 21 научни статии. в изключително престижни чуждестранни издания с много висок импакт фактор като две от тях са в списания, попадащи в първите 10% от областта „общо материалознание”. Върху цялата научната продукция на проф. Стоянова през същия период са забелязани 758 цитата (SCOPUS)  с h-фактор 28. През 2015-2017 са представени 21 научни съобщения на международни научни конференции. През 2017 г. под нейно ръководство са защитили двама докторнта и двама разработват дисертационните си трудове. Ръководи 1 проект и е консултант в 2 проекта, финансирани от Фонд Научни изследвания. Ръководител е на 2 проекта по Оперативните програми на обща стойност около 3 000 000 лв.  Рецензент е на редица чуждестранни научни издания, като от  списанието Electrochimica Acta (IF=4.798) е удостоена със сертификат за изключителен принос. 

• Проф. Славка Стоянова Чолакова от СУ „Св. Кл. Охридски“ с награда „Питагор“ за утвърден учен в областта на природните и инженерните науки – плакет и парична сума от 4 000 (четири хиляди) лв.

Към момента на награждаване проф. Чолакова е ръководител на катедра Инженерна химия и фармацевтично инженерство към Факултета по химия и фармация на СУ „Св. Климент Охридски”. През периода 2015-2017, проф. Чолакова е публикувала 24 научни статии в списания с висок импакт фактор, като 2 от тях са в изключително престижните списания Nature и Nature Communications. По научните публикации на проф. Славка Чолакова през периода са забелязани 778 цитата (SCOPUS), а нейният h-фактор е 27. През 2015-2017 г. са представени 20 научни съобщения на международни научни конференции, от които 2 пленарни доклади. Основният принос в трудовете на проф. С. Чолакова, публикувани през периода 2015-2017 г., е в областта на физикохимията и инженерната химия и е свързан с изясняване ролята на повърхностно-активните вещества за стабилизиране на дисперсни системи и за солюбилизацията на биоактивни вещества. Особено интересно е откритото ново явление, при което емулсионните капки променят формата си при охлаждане, което е предизвикано от образуването на междинна ротаторна фаза в капката, когато по нейната повърхност има адсорбирани подходящи сърфактанти. Въз основа на наблюдаваното явление е разработен нов метод за получаване на емулсиионни капки със субмикронни размери, който е в основата на подадената 1 заявка за световен патент и 1 за български патент, на които проф. Чолакова е съавтор. Освен подадените заявки за патент, през периода 2015-2017 г. са одобрени 4 патента в съавторство на проф. Чолакова в Япония и Китай. През периода тя е ръководител на общо 18 проекта с международни компании (Unilever, BASF, Saint Gobain, Wacker). Ръководител е на работни групи в 2 проекта, финансирани по Хоризонт 2020, 2 проекта по 7 рамкова програма, член е на управителния комитет на 1 COST акция и участва в други 2 COST акции. Ръководител е на 4 успешно защитили или пред-защитили докторанта и на 7, които са в процес на обучение. Ръководител е на 9 успешно защитени дипломни работи през периода. Член е на редакторската колегия на списанието Colloids Interfaces (издавано от MDPI, Switzerland), а също така е гост-редактор на 1 брой на списанието Colloids & Surfaces A (издавано от Elsevier). Избрана е за член на управителния съвет на НИС-СУ.

• Проф. Здравко Асенов Каменов от Медицински университет – София с награда „Питагор“ за утвърден учен в областта на здравето и медицинските науки – плакет и парична сума от 8 000 (осем хиляди) лв.

Към момента на награждаване проф. Каменов е ръководител Катедра по Вътрешни болести на Медицински факултет, Медицински университет – София и работи в областта на захарния диабет и свързаните с него ендокринни проблеми и диабетни състояния. За първи път развива нова за България интердисциплинарна област – Сексуална медицина, като въвежда университетски курсове за следдипломна квалификация и други форми на обучение по Сексуална медицина. В периода 2015-2017 г. проф. Каменов има 30 научни публикации с общ импакт фактор 53.6, както и 293 цитата. През посочения период е получил 4 национални и 2 международни награди,  ръководител е на 7 докторанта и 7 специализанта, ръководил и участвал в 4 международни и 11 национални научни проекта и 1 договор с фирма за реализиране на научни продукти. Проф. Каменов има 93 участия в национални и международни научни форуми, член е на редакционните колегии на 7 списания, като също така участва в множество експертни комисии в своята област.  Проф. Каменов развива ново направление на органокините – адипокини, хепатокини, миокини и тяхната роля в различни патологични процеси – затлъстяване, предиабет, диабет, синдром на поликистозните яйчници, хипогонадизъм при мъжете, чернодробна неалкохолна стеатозна болест на черния дроб и др. Създава първия у нас обособен специализиран център за превенция на захарния диабет и неговите усложнения.

• Проф. Тодор Александров Танев от СУ „Св. Кл. Охридски“ с награда „Питагор“ за утвърден учен в областта на социалните и хуманитарните науки – плакет и парична сума от 4 000 (четири хиляди) лв.

Проф. Танев постъпва на работа като преподавател в Софийския университет през 1983 г. Специализира и преподава в САЩ, Германия, Италия, Швеция и Нидерландия. Професор е в СУ „Св. Кл. Охридски“ от 2003 г. През периода 7 ноември 2014 – 3 февруари 2016 г. е министър на образованието и науката. Научните му интереси са в сферата на стратегическото управление на обществените процеси. Автор е на 7 монографии и множество научни студии, статии и доклади. Основател и главен редактор е на онлайн списанието Публични политики.bg.  Научните му приноси през последните години са: 

1. Осъществен оригинален сравнителен анализ на типични случаи (case study) на успешни държавни стратегии въз основа на биографичния метод, достигащ до извличане на факторите, обуславящи успеха на стратегиите по отношение на тяхната стабилност във времето и систематичния им принос към устойчивото развитие, получил известност сред научната общност в България, Унгария и Република Корея.  
2. Осъществен е първият системен научен анализ на професионалното образование и обучение (ПОО) в България с оглед обособяването му като отделен ресор и реструктуриране на неговото управление, осъществен чрез оригинална система от взаимно допълващи се социалнонаучни методи (SWOT анализ, структурно-функционален анализ,  стратегически преглед), извеждащ два иновативни модела – на системата на ПОО и на неговото управление, разгледани от експерти и социални партньори в тази област.  
3. Развитие на понятието „стратегиране“ като съвременна тенденция в анализа на стратегическото управление, основана на парадигмата „strategy-as-practice“.  
4. Разширяване на теоретичната база за анализа на стратегическото управление в публичната сфера с допълване на няколко липсващи значими елементи: произход и същност на стратегическите цели за разлика от тактическите, динамика на стратегическото целеполагане чрез въвеждане и анализ на понятието „каскадно осмисляне в цикъла на управление“, усъвършенстване на типологизацията на стратегическото управление чрезизследване на отличителните свойства на т.нар. организационни и оперативни стратегии. 
5. Създадена е теория за функционално разграничаване на равнищата на управление, основана върху развитата за тази цел типология на начините за „справяне с несигурностите“ на бъдещето („coping with uncertainties“).  

• Проф. Иван Атанасов Младенов от Института за литература – БАН с награда „Питагор“ за утвърден учен в областта на социалните и хуманитарните науки – плакет и парична сума от 4 000 (четири хиляди) лв.

Към момента на награждаване проф. Младенов работи в Института по литература на БАН от 1985 г. Проф. Иван Младенов е учен от международна величина, един от световно признатите специалисти по семиотика и по наследството на Чарлс Пърс. Той е автор на основополагащи трудове в областта на прагматистката философия и нейното приложение в полето на литературните изследвания.  Бил е два пъти Фулбрайтов стипендиант в САЩ през 1991-1993 и 2009-2010 г. Многократно е печелил стипендии и грантове на DAAD – Германия, EEA – Норвегия, гост-изследовател в Париж, лектор в Залцбург и др. През последните две години участва в проекти по изследователска програма Еразъм+ в Исландия и Естония, както и гост-иследовател в Германия. Автор е на 7 монографии, една от които в престижното световно известно издателство Routledge, впоследствие преведена и издадена и в Япония. Член е на Изпълнителния коминет на международния семиотичен институт, Иматра, Финландия още от 1987 г.  Основните му научни приноси се състоят в: 

1. Изработване на концепция за цялостното развитие на българската литература от  нейното заемане/зараждане от Византия до днес, облечена във философската теория на семиотичния прагматизъм. 
2. Изследване, разпространение и популяризиране идеите на основоположника на семиотиката Чарлс Пърс. 
3. Основният принос е изработването на концепция за цялостното развитие на българската литература в модерната терминология на прагматизма, което я прави комуникативна и разпознаваема сред световните литератури. 
4. Изследвана е философията на Чарлс Пърс в паралел с тази на Витгенщайн на основата на теория за отношенията при Аристотел. Теориите са динамични и отворени, позволяват да бъдат използвани за разнообразни цели, включително за приложение при съвременни комуникации и медии, за изучаване на „нова реалност“ и уравновесяване на дисбаланса между глобално и индивидуално, за намиране мястото на индивида в него и разбиране на новите идентичности.  

• Проф. Георги Николов Вайсилов от СУ „Св. Кл. Охридски“ – Факултет по химия и фармация, с награда „Питагор“ за успешен ръководител на международни проекти – плакет и парична сума от 8 000 (осем хиляди) лв.

Към момента на награждаване проф. Вайсилов работи в катедра Органична Химия към Химически Факултет, Софийски Университет (СУ). Научните интереси на проф. Вайсилов са основно в областта на квантово-химичното моделиране на каталитични системи. Изследванията на проф. Вайсилов са насочени към няколко основни типа системи: каталитични системи на основата на метали, отложени върху цериев диоксид; новосинтезирани зеолитни структури и комплекси и метални клъстери, включени в зеолитни кухини; свойства на органични и лекарствени молекули и техните взаимодействия с порести материали.   През периода 2015 – 2017 г. проф. Вайсилов е автор на 18 научни публикации с общ импакт фактор 133, една от които е в престижното списание Nature Materials. Проф. Вайсилов е водещ автор в 6 от тези 18 научни статии.  Проф. Вайсилов е координатор на международния проект Materials Networking (H2020-TWINN-2015 – Twinning), с участие на партньори от Великобритания, Германия и Испания. Финансирането на българската страна (СУ) по този проект е в размер на 737 312 Евро.    

• Проф. Павлинка Аледсандрова Долашка  от Института  по органична химия с център по фитохимия – БАН с награда „Питагор“ за научен колектив с успешна експлоатация и комерсиализация на научните резултати – плакет и парична сума от 8 000 лв. (осем хиляди) лв.

Проф. Долашка и нейният колектив са доказали антивирусните свойства на нови гликопротеини, изолирани от морски и градински охлюви, срещу репликацията на Херпес симплекс вирус, тип 1, Епщайн-Бар вирус, Полиовирус тип 1, Коксаки вирус В1 и Респираторен синцитиален вирус, което ги прави предпочитани кандидати пред синтетичните инхибитори за създаване на антивирусни препарати с нов механизъм на действие, преодоляващи вирусната резистентност без странични ефекти Колективът е разработил екстракти от слузта на охлюви, с доказан регенериращ ефект. Богатите на колаген, еластин, гликани, гликопептиди и др. активни вещества вече са приложени в козметични продукти и в регенериращи гелове, ефектът от който е доказан от лекари от България, Австрия, Белгия и Германия. Съвместно с водеща белгийска лаборатория е доказан инхибиращия ефект на пречистените и анализирани биологично активни вещества от градински охлюв Helix aspersa, срещу бактериалния щам Helicobacter pylori, който е основната причина за появата на хроничен гастрит и язва.  Влагането на този екстракт в нов продукт показва изключителен ефект при приложение заедно с химиотерапия. Продуктът възстановява микрофлоурата в организма, подсилва имунната система и така пациентите понасят много по-леко самата химиотерапия. Под ръководството на лекарски екип са постигнати значителни успехи при лечение на туморни образования. Членовете на колектива имат създадени 3 стартиращи фирми и 7 сключени договори с фирми за реализиране на научни резултати, в това число и договори за лизинг. 2 поддържани патента, 2 полезни модела, 2 подадени заявки за патент през 2013 г. Привлечените средства от експлоатация и комерсиализация на научните резултати са в размер на 455 000 лв. чрез проекти и договори.  

• Проф. Красимир Панайотов от Института по физика на твърдото тяло- БАН, с наградата „Питагор“ за значим принос на български учен, работещ в чужбина – плакет и парична сума от 8 000 (осем хиляди)  лв.  

Към момента на награждаване проф. Панайотов е професор по философия (10%) в Свободния Белгийски университет в Брюксел и член на Института по физика на твърдото тяло към БАН. Научната дейност на проф. Панайотов е в областта и нелинейната и влакнеста оптика, фотометричните кристали, физиката на полупроводниците и нелинейната динамика, физиката на дисипативни структури в оптиката и химията. В тази обширна научна област той е публикувал 180 научни статии в реномирани международни списания с анонимни рецензенти, 8 глави в книги, и е изнесъл 227 доклада на международни конференции. Съглано Web of Science, H Index на К. Панайотов е 32; сборният му импакт фактор е 442 и средната цитируемост е 10.45, при общ брой на цитати 3094 (без самоцитати 2167). Данните в Google Scholar са: H Index 38, цитати 4665, i10-индекс 115. Проф. Панайотов е ръководил 10 успешно защитили докторанти и по настоящем е ръководител на 3 докторанти. Успешно защитилите дипломна работа под ръководството на проф. Панайотов са 21 дипломанти. Проф. Панайотов е ръководил успешно множество национални, международни и европейски проекти (Европейски проект IST „Superlaser Array Memory“ 2001-2004 г.), белгийските научни проекти (2009-2013 г.,2013-2018 г.), Договор s Българския фонд за научни изследвания (2000-2004 г., 2013-2017 г.), и други). Проф. Панайотов от 2011 г. е асоцииран редактор на Opto-Electronic Review (Elsevier). Той е дългогодишен рецензент в редица международни списания като Phys. Rev. A, Phys. Rev. E, Optics Express, Appl. Phys. Lett.,  Philosophical Transactions of Royal Society и други. Проф. Панайотов е почетен член (старши член) на Американското Оптично Общество (Optical Siciety of America) от 2011 година  Основните научни постиженията на проф. Панайотов включват: 

1. Откритието на векторни оптични солитони в полупроводникови лазери с широка  апертура и  обясняването им  чрез динамиката на спина на електроните в квантивите ями.  
2. Изследване системата от течен кристал (нематичен или холестеричен), оптически свързан с полупроводников лазер (ВИКСЕЛ) за целите на пренастройка на дължината на излъчване чрез електро-оптичен ефект. 
3. Изследване и обяснение на  поляризационните бистабилни характеристики (от тип 1 и 2) на ВИКСЕЛи с дължина на вълната на излъчване 1550 нм.  
4. Теоретично изследване на така наречените „редки събития“ с голяма амплитуда в нелинейни оптични системи (известни още като „вълни убийци“ в океанографията).  
5. Изследване  синхронизацията на хаотичната динамика на два ВИКСЕЛа взаимно свързани, предизвикана от поляризационна степен на свобода или от оптична обратна връзка 
6. Изследвана е нелинейната поляризационна динамика на полупроводникови лазери под въздействие на оптична инжекция и откритие на нов режим на свързване по честота с едновремнно възбуждане на ортогоналната поляризация при периодично и хаотично динамично поведение. 
7. Експериментално е демонстрирано  наличието на поляризационен хаос в комерсиален полупроводников лазер с вертикално излъчване с активна област от квантови ями чрез въвеждане на подходящо механично напрежение. Научните му  резултати са публикувани в едни от най-престижните издания в областа на физика като Nature Photonics и Scientific Reports от Nature group; Physics Review Letters, Physics Reviews A, E, Physics Letters A, Philosophical Transactions of Royal Society, Applied Physics Letters , IEEE Journal of Quantum Electronics, IEEE Journal of Selected Topics in Quantum Electronics.