Награди "Питагор" 2019 г. - наградени

Награди “Питагор” 2019 г. – наградени

НАГРАДЕНИ 2019 

  1. Проф. д.мат.н. Красимир Димитров Данов, член-кореспондент на БАН, номиниран от СУ „Св. Кл. Охридски”.

Към момента на награждаване д-р Данов е доктор на математическите науки, професор в катедра „Инженерна химия и фармацевтично инженерство“ във факултета по химия и фармация на СУ „Св. Кл. Охридски“. Член-кореспондент е на Българската академия на науките и секретар на Отделението по природо-математически науки на БАН. Основните му приноси са в областта на математическото моделиране на сложни физико-химични явления и приложение на математиката за създаване на оригинални математически модели. Съавтор е на 196 научни труда, от които 141 публикации са с импакт фактор, а 9 от монографиите, в които участва, са отпечатани в престижни чуждестранни издателства. Изнесъл е 218 доклада на национални и международни форуми. Има над 3500 цитации и h-индекс 35. Основател и титуляр е на 7 нови лекционни курсове в областта на математиката, инженерната химия и компютърното моделиране. Ръководител или участник е в многобройни национални и международни научни проекти. Съавтор е на 3 патента и 18 системи за управление и програмни продукти. Главен редактор е на списание Journal of Chemical Engineering Research Studies, член е на редакционната колегия на списанието Fluid Dynamics and Material Processing и на три международни организации. Носител е на наградата „Бесел“ на Хумболтовата фондация и на почетния знак на СУ „Св. Кл. Охридски“ със синя лента – 2016 г.  

  1. Ас. д-р Ангел Марио Джамбов – Медицински университет – Пловдив 

Към момента на награждаване д-р Джамбов е магистър по медицина с образователна и научна степен „доктор“, асистент в Катедрата по хигиена и екомедицина на Медицински университет – Пловдив. Съавтор е на 47 статии в реферирани списания, които са цитирани 300 пъти в международната литература, h-index = 9. За периода 2016-2018 г. е публикувал 29 статии в реферирани списания с общ импакт фактор 75,67, като 11 от публикациите попадат в Q1 според Scientific Journal Ranking. Съавтор е на 8 глави в 3 книги и 2 учебника. Работата на д-р Джамбов е свързана с действието на физическите и социалните фактори на градската и работна среда и потенциала им да оформят индивидуалното и колективно здраве сред различни популационни групи с фокус върху кардио-метаболитните заболявания и невро-психичното здраве. В първо по рода си проучване в долината Ин (австрийските Алпи) по идея на д-р Джамбов е установено, че хората, чийто дом е заобиколен с повече растителност, имат значимо по-нисък риск от артериална хипертония или хипотония. В работите на д-р Джамбов са изчислени социално-икономическите загуби (≈ 300 млн. евро) за България, дължащи се на случаите на миокарден инфаркт, разстройства на съня и психо-физиологичен стрес вследствие на експозицията на транспортен шум в жилищната среда.

  1. Проф. д.н. Даниела Василева Йорданова – Национален институт по геофизика, геодезия и география – 

Към момента на награждаване проф. Йорданова е доктор на науките и ръководител на департамент „Геофизика“ към Националния институт по геофизика, геодезия и география към БАН. Тя е съавтор на 73 научни публикации в реферирани и индексирани списания с импакт фактор, които са цитирани 1370 пъти, нейният h-индекс е 22. През периода 2016-2018 г. проф. Йорданова е публикувала 9 научни статии в списания с импакт фактор и една монографична книга “Soil Magnetism. Applications in Pedology, Environmental Science and Agriculture”, издадена от Academic Press (Elsevier) в обем от 446 страници. Книгата е единствената по рода си монография в областта на науките за земята, посветена на изследвания на почвени профили от всички основни таксономични типове почви, която дава систематизирана схема за взаимовръзката между почвения магнетизъм и геохимичните характеристики. Проф. Йорданова има значителен принос и в приложението на магнетизма на антропогенни продукти за установяване на степента на замърсяване на околната среда, както и в приложението на магнетизма на археологически останки от изпечена глина за изследване на процесите на горене и произтичащите от това заключения относно технологията на производство на древните глинени съдове, източника на материал и тяхното предназначение. През 2016-2018 г. тя е представила 13 доклада на международни конференции и е подготвила 49 рецензии за реномирани международни списания. Член е на редакторската колегия на списанието Frontiers in Earth Science, което е в Q1 от списанията в областта на науките за земята през 2017 год. според Scientific Journal Ranking.  

  1. Проф. д.н. Петър Димитров Петров – Института по Полимери – БАН 

Към момента на награждаване проф. Петров е доктор на науките, ръководител на лабораторията „Функционални и наноструктурирани полимери“ към Института по Полимери на БАН. За периода от 2016 до 2018 г. той е съавтор на 19 научни статии в списания с импакт фактор и 2 глави в книга. По всички научни трудове на проф. Петров през този период са забелязани 260 цитата, а общият му h-индекс е 17. Проф. Петров е съавтор на един полезен модел и 2 международна патента, участва в 11 проекта, като в един от тях, който е финансиран от Европейската комисия, е ръководител на работен пакет, а в друг проект, финансиран от ОП НОИР – е ръководител на проект за сума от 3 447 075 лв. През този период проф. Петров е изнесъл 5 доклада, а 25 научни съобщения с негово съавторство са представени на национални и международни научни форуми. Рецензирал е 32 научни статии за престижни научни списания, 5 дисертации за получаването на ОНС „доктор“, 5 научни проекта по Хоризонт 2020 и 3 – по ФНИ. Член е на редакционната колегия на списанието Bulgarian Chemical Communications. Основните приноси на проф. Петров са в областта на полимерната наука и развитието на модерни научни направления – наномедицина, нанотехнологии, биоматериали и възобновяема енергия. Разработил е водоразтворима форма на тополов прополис, при който всички липофилни биологично активни съставки на прополиса са разтворени във вода с помощта на биосъвместим полимер, разрешен за употреба в храни и лекарства. На базата на този състав се разработва хранителна добавка от фирмата „Органик БГ“ ЕООД.

 

  1. Проф. д.м.н. д-р Надка Иванова Бояджиева – Медицински университет – София 

Към момента на награждаване проф. Бояджиева е доктор на медицинските науки, академик на Българската академия на науките и изкуствата и директор на Центъра по медицина на същата академия. Има над 20-годишен опит като ръководител на Катедра по фармакология и токсикология на Медицинския факултет при Медицински университет – София. От 1993 година тя е гост-професор на два университета на САЩ (Washington State University и Rutgers University), където продължава да извършва научни изследвания по конкурсни проекти на Националните здравни институти на САЩ. Научното й творчество включва над 280 публикации в реферирани списания, от които 127 са с импакт фактор (8 през последните 3 г.). Автор и съавтор е на 36 монографии, 5 от които са отпечатани в чужбина. Има над 1190 международни цитирания, от които 250 са през последните 3 години, и h-индекс 22. Участвала е в над 50 национални и международни научни проекти като ръководител или изпълнител. Автор е на 1 патент, 6 изобретения, 4 рационализации и 18 иновации за молекулярно-генетични методи. Има значими приноси в разработката и внедряването на 10 нови лекарства и на 2 лекарствени продукта. Развива и утвърждава в България нови направления в медицината – експериментална фармакология с фармакотерапия на ендокринната система, фармако-невроендокринология и приложение на стволови клетки при лечение на тумори. Носител е на няколко национални и една международна награда. През последните 3 години тя е водещ на телевизионното здравно предаване «Кардиограма».

  1. Проф. д.м.н. д-р Николай Еленков Лазаров – Медицински университет – София 

Към момента на награждаване проф. Лазаров е доктор на медицинските науки и професор в Катедрата по анатомия, хистология и ембриология на Медицинския факултет при Медицински университет – София. От 2017 година е председател на Изпълнителния съвет на Фонд “Научни изследвания”, а от 2012 година – ръководител на направление в Института по невробиология на БАН. Автор е на 118 статии с импакт фактор, 21 от които са публикувани през последните 3 години. Съавтор е на 5 монографии, публикувани от престижни чуждестранни издателства. Има над 790 международни цитации и h-индекс 16. Бил е гостпрофесор в Германия и Холандия. Участвал е в 13 научни проекти, 2 от които са международно финансирани. Научните му приноси са в областта на невронауките и физикалната антропология. Те са свързани с експериментални проучвания на препарата агомелатин върху животински модели на епилепсия и болест на Алцхаймер, изясняване на ролята на каротидното телце в механизмите на възникване на оксидативен стрес и развитието на хипертонична болест и установяване чрез образни изследвания на анатомични вариации в строежа на меките лицеви тъкани и черепни кости в българската популация. Член е на 8 редколегии на български и чуждестранни научни списания и на 4 международни организации. Носител е на 4 национални и 1 международна награда.

  1. Проф. д. изк. Светлана Емилова Куюмджиева, член-кореспондент на БАН – Институт за изследване на изкуствата – БАН 

Към момента на награждаване проф. Куюмджиева е член-кореспондент в Института за изследване на изкуствата на БАН в областта „Стара българска музика”, дисциплина, създадена и въведена от нея в редовната учебна програма на НМА „Проф. Панчо Владигеров” и в магистърската програма „Литургия и музика“ в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Най-важните ѝ приноси са в „невменото писмо“, нотиране на Средновековни и ранни Възрожденски паметници, където открива българска принадлежност на редица автори. Успява да нотира песнопения за службите на едни от най-популярните светци в България, Сърбия, Русия и Влахо-Молдавия – Йоан Рилски и Петка Търновска и прави нов прочит на българската музикална история от ІХ до ХІХ в. със съответна периодизация. За периода 2016-2018 г. тя е публикувала 2 книги и 7 статии, като 4 са под печат в България и в чужбина. Средният брой цитиранията й е 66, от които 9 са отразени в международните бази данни: Byzantinische Zeitschrift, Sonderdruck, B. 109, H. 1, 2016, S. 136. 2689; Cahiers de l’Institut du Moyen-Age Grec et Latin, 86. Copenhagen, 2017; www.academia.edu, 2017; Wikipedia, 2017; Manuscripts on My Mind, 23, Saint Louis, USA, 2018; Byzantinische Zeitschrift, Band 111, Heft 2, 2018, № 2173. Участва в 9 редколегии и е член на 7 международни организации.

  1. Проф. д.м.н. д-р Лъчезар Динчов Трайков, академик на БАН, Медицински университет – София 

Към момента на награждаване проф. Трайков е доктор на науките и академик на Българска академия на науките. Професор е по неврология и ръководител на Катедра по Неврология при Медицински университет – София. От 2002 г. е професор по “Невронауки” към Националния съвет на университетите във Франция. Създател е на съвременна школа по невропсихология и дементология в България с 13 успешно защитили докторанти. Съавтор е на 60 публикации с импакт фактор, 8 от които са през последните 3 години, на 6 чуждестранни учебници по невропсихология и поведенческа неврология и на Handbook of Clinical Neurology, 3rd edition, vol. 89, Amsterdam, Elsevier. 2008 г. Участва в над 80 глави в български монографии и учебни помагала и над 300 национални и международни научни форуми. Има 1254 международни цитирания, 309 от които са през оценявания период с общ h-индекс 19. Ръководител и/или участник е на 23 научни проекти, 5 от които са през последните 3 години. От 2016 г. екипът на акад. Трайков е съосновател на два европейски научни тръста и е избран за „хъб” на дунавските страни. Той е главен изследовател за България на проектите DANDEC (по програма Danube Region Strategy) и организира Danubian Dementia Master Classes 2017-2018, спонсориран по програма INDEED European Project Innovation for Dementia in the Danube Region, финансиран от INTERREG Danube Transnational Programme. През последните 5 години той е член на 10 международни организации, а от 2017 г. е президент на българския клон на l’Union Medicale Balkanique, Paris, France. Организатор е на предстоящия 30-и Европейски конгрес по деменции през 2021 г. Носител е на 8 национални и 4 международни награди.

  1. Проф. д.м.н. д-р Елисавета Йорданова Наумова – Григорова, Медицински университет – София  

 

Към момента на награждаване проф. Наумова- Григорова е доктор на медицинските науки, създател и ръководител на първата катедра у нас по клинична имунология при Медицински факултет на Медицински университет – София. Развива и утвърждава българската школа по клинична и трансплантационна имунология, като нейните ученици и последователи са успешно реализирани у нас и в чужбина. Основава  единствения в България експертен център по първични имунни дефицити, включен в международната база данни за редки заболявания. Създател е на българския регистър на донорите на стволови клетки и на националната банка за клетки от пъпна връв. Инициатор е на програма за превенция на имунното здраве. Научното й творчество включва 70 публикации с импакт фактор, 10 публикувани през последните 3 години. Трудовете й са международно цитирани 811 пъти, като 184 са през оценявания период с общ h-индекс 15. Съавтор е на 36 монографии и учебни помагала, 5 от които са чуждестранни издания. Съавтор е на 1 изобретение, 1 рационализация и 2 полезни модела. Научните й приноси са в областта на клиничната имунология, антропологията, имуногенетиката, трансплатационната имунология и имунологията на стареенето, където осъществява непрекъснат трансфер на технологии и ги внедрява в клиниката, която създава и ръководи. Участвала е в над 200 национални и международни научни форуми, в 25 национални и 14 международни проекти и мрежи. Тя е утвърден национален и международен рецензент, член е на 7 редколегии, национални работни и експертни групи и на 7 международни организации. Учредител и председател е на Българската асоциация по клинична имунология. През 2015-2018 г. е президент на Европейската федерация по имуногенетика. Носител е на национални научни награди.