Иновациите в ЕС се увеличават въпреки предизвикателствата

На 22 септември Европейската комисия публикува годишното издание на Европейския индекс за иновации, който показва ръст на иновациите в ЕС с 10% спрямо 2015 г. В сравнение с 2021 г. резултатите през 2022 г. са се подобрили за 19 държави членки и са намалели за осем. В сравнение със средното за ЕС, глобални конкуренти като Австралия, Канада, Република Корея и Съединените щати продължават да имат предимство пред ЕС. Въпреки това ЕС преодоля разликата си с тези нации и надмина Япония от 2021 г. насам.

Ефективността на националните иновационни системи на ЕС се измерва чрез Обобщен индекс на иновациите, който е съставен показател, получен от вземане на непретеглена средна стойност на 32 индикатора (въздествие, инвестиции, човешки ресурси и др.). Въз основа на резултатите от 2022 г. държавите членки попадат в четири групи:

• Първата група лидери в иновациите включва пет държави-членки където представянето е над 125% от средното за ЕС. Това група включва (по азбучен ред) Белгия, Дания, Финландия, Холандия и Швеция.
• Втората група от силни иноватори включва седем държави-членки с резултати между 100% и 125% от ЕС средно аритметично. Тази група включва Австрия, Кипър, Естония, Франция, Германия, Ирландия и Люксембург.
• Третата група умерени иноватори включва осем държави-членки, в които ефективността е между 70% и 100% от ЕС средно аритметично. Тази група включва Чехия, Гърция, Италия, Литва, Малта, Португалия, Словения и Испания.
• Четвъртата група нововъзникващи иноватори включва седем държави-членки, които показват ниво на ефективност под 70% от средното за ЕС. Тази група включва България, Хърватия, Унгария, Латвия, Полша, Румъния и Словакия.

В сравнение с изследването от 2021 г. само две държави са преминали в горна група: Нидерландия в „лидери в иновациите“ и Кипър в „силни иноватори“.

България е нововъзникващ иноватор с представяне на 45,2% от средното за ЕС. Нарастването е (1,6% пункта) със скорост, по-ниска от тази на ЕС (9,9%-т.). Комисията отбелязва, че разликата между България и средното ниво на ЕС нараства все повече. Като слаби страни на България са отбелязани: учене през целия живот, държавната подкрепа за научноизследователската и развойна дейност на бизнеса, предприятия, предоставящи ИКТ обучени и др.

Целият анализ може да прочетете тук.