Страните от ЕС се споразумяват за стъпки за привличане и задържане на таланти в областта на научните изследвания

Днес държавите — членки на ЕС, постигнаха съгласие по мерки за повишаване на привлекателността на научноизследователските кариери и за насърчаване на по-добри условия на труд за изследователите.

Политическото споразумение, постигнато от Съвета на ЕС по окончателния текст на Препоръката относно европейска рамка за привличане и задържане на талантите в областта на научните изследвания, иновациите и предприемачеството в Европа, е ключов елемент за укрепване на европейското научноизследователско пространство (ЕНП) в съответствие с най-ангажираните действия в рамките на политическата програма за ЕНП за периода 2022—2024 г.

Това следва предложението на Комисията от 13 юли 2023 г. и е решаваща стъпка за повишаване на привлекателността и устойчивостта на научноизследователските кариери в Европа. Тези мерки ще насърчат по-добри условия на труд за изследователите във всички сектори, включително академичните среди, бизнеса, промишлеността и публичната администрация.

Съветът одобри и заключения относно въздействието на научните изследвания и иновациите в процеса на изготвяне на политики. Тези заключения обхващат три взаимно допълващи се измерения: първо – измерението, свързано с приноса на науката за засилване на ролята на изготвянето на политики, включително въздействието на науката за подобряване на живота на гражданите и укрепване на демокрацията; второ – измерението, свързано с регионалните и местните екосистеми за иновации, с акцент върху засилването на сътрудничеството и териториалното сближаване чрез научните изследвания и иновациите, и трето – измерението, свързано с политическото въздействие на Механизма за възстановяване и устойчивост върху разработването на политиките за научните изследвания и иновациите в рамките на Европейското научноизследователско пространство (ЕНП), съсредоточено върху ключовите цели на Европа, включително равенството между половете.

Анализът на тези три измерения показва, че при подходящото им проектиране научните изследвания и иновациите подобряват изготвянето на политики, като включват научни доказателства и знания в регулаторния процес и повишават съгласуваността на политическите инициативи в различни области. Те също така подобряват реакцията на държавите членки и Съюза по отношение на предизвикателствата, пред които са изправени — както структурни (т.е. включени в препоръките за европейския семестър), така и циклични или породени от обстоятелствата (например реакцията на икономическата криза или кризата с COVID, за която Механизмът за възстановяване и устойчивост беше от съществено значение).

Делегациите на държавите-членки бяха поканени да обсъдят „Валоризация на научните изследвания като инструмент за икономическо и индустриално възстановяване и устойчивост“. Българската делегация посочи, че необходими допълнителни усилия и подкрепа за оползотворяването на резултатите от научните изследвания и иновациите. Следва да се намерят решения на съществуващите регулаторни и финансови пречки пред научните изследвания и иновациите.

В този контекст България сподели и национални политики и практики като Програмата за научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация (ПНИИДИТ), която предвижда редица мерки за насърчаване на сътрудничеството между МСП и научноизследователските организации и научни инфраструктури, вкл. мобилност на изследователи. Министерството на образованието и науката също така въвлича активно представители на държавни институции и органи в наблюдението и оценката на тематичните национални научноизследователски програми.

Това бе последното заседание на Съвета на ЕС по конкурентоспособност (част „Научни изследвания“) в рамките на Испанското председателство на Съвета. Следващия среща на министрите на държавите-членки, отговорни за развитието на научните изследвания, ще бъде домакинствана от Кралство Белгия през м. февруари 2024 г.