Награди „Питагор“ 2015 г. – наградени

Наградени:

Голяма награда „Питагор“ за млад учен:

• Доц д-р Георги Георгиев Йорданов, факултет по химия и фармация, СУ „Св. Климент Охридски“

Преподавател във Факултета по химия и фармация на Софийския университет «Св. Климент Охридски». Изследователската му дейност е в областта на нанотехнологиите. Основните му приноси са в разработката на наноматериали на полимерна основа за лекарствено доставяне на антибиотици, противоракови и противогъбични средства. През 2013-2014 г. е публикувал осем статии в международни списания с импакт фактор, както и три глави в книги, две от които на авторитетното издателство CRC Press. Трудове на Г. Йорданов са цитирани 76 пъти в специализираната литература през същия период.

Голяма награда за успешен ръководител на международни проекти:

• Проф. дмн Галя Младенова Ангелова – Институт по информационни и комуникационни технологии-БАН

Ръководител на секция Лингвистично моделиране в Института по информационни и комуникационни технологии на Българската академия на науките. Тя е ръководител на проекта Advanced Computing for Innovation – AComIn, финансиран от Седма рамкова програма на Европейската Комисия – на обща стойност над 6 млн. лв. В резултат от изпълнението на проекта досега са публикувани 30 научни статии в списания с импакт фактор и 67 научни статии в списания с импакт ранг и са подадени заявки за три патента. Членове на колектива са представили доклади на 85 научни форума. Освен това, значително е обновена научната инфрактруктура на института и е отделено специално внимание на младите учени – в рамките на проекта се подготвят 10 дисертации (1 вече защитена) и са назначени 14 постодоктарнта от Европейски страни. Организирани са и множества научни форуми. Резултатите от изследванията са насочени към редица иновационни сектори и към подобряване на качеството на живота.

• Доц. д-р Нели Стоянова Косева – Институт по полимери – БАН

Директор на Института по полимери на Българската академия на науките. Тя е ръководител на проекта Укрепване на научноизследователския капацитет и иновационен потенциал на Института по полимери към Българската академия на науките за пълно интегриране в Европейското изследователско пространство, финансиран от Седма рамкова програма на Европейската Комисия. В резултат от изпълнението на проекта досега са публикувани 75 научни статии и са подадени 2 заявки за патенти, а членове на колектива са представили доклади на 90 научни форума. Освен това е обновена научната инфрактруктура на института и е подпомогнато кариерното развитие на млади учени. Резултатите от изследванията са насочени към сектори с ключово значение за обществото – здравеопазване, екология, алтернативните източници на енергия,  ефективно използване на ресурсите. Доц. Косева е ръководител и на два други проекта по европейски програми и фондове, като привлечените финансовите ресурси са общо 6 653 000 лева.

Утвърден учен в техническите науки:

• Доц д-р Милен Иванов Георгиев, от  Института  по микробиология – БАН

Работи в  Институт по микробиология-БАН. Фокусира изследванията си върху биосинтеза на стопанско значими молекули от растителен произход и разработването на биотехнологични подходи за тяхната устойчива продукция. Основен предмет са природните молекули с противовъзпалително и антинеопластично действие, както и разработването на модерни методи за метаболитно инженерство. Доц. Георгиев въвежда – за първи път в България – съвременната платформа за метаболомика с ядрено-магнитен резонанс, която понастоящем се прилага успешно в биотехнологиите, природните науки и фармацията.  Доц. Георгиев е специализирал в Германия и в Холандия. За периода 2013-2014 г. резултатите от неговите изследвания са обобщени в две глави от книги и в 20 научни публикации, от които 18 са в международни издания с импакт фактор. За същия период трудовете му са цитирани 270 пъти. През 2013 г., като председател на организационния комитет, доц. Георгиев участва в организирането на межународната конференция по рационално оползотворяване на придодни продукти: от растението до фармацевтичната лавица. Носител е на награда „Марин Дринов“ на БАН и на голямата награда „Питагор“ за млад учен.

Утвърден учен в природните науки и математиката:

• Проф. дфзн Стойчо Стоянов Язаджиев – Физически факултет, СУ „Св. К.Охридски“

Преподавател във Физически факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Изследователската му дейност в последните години е фокусирана върху Общата теория на относителността и уравненията на Айнщайн. Основните му приноси през 2013-2014 г са в две главни направления: (i) изследване на фундаменталния проблем за тъмната енергия на астрофизично ниво и (ii) математическата теория на уравненията на Айнщайн и техните модификации с включване на тъмната енергия.  През 2013-2014 г. Язаджиев е публикувал 14 статии в международни списания с импакт фактор. През същия период трудове на Стойчо Язаджиев са цитирани 350 пъти в специализираната литература.

Утвърден учен в биомедицинските науки:

• Доц. д-р Радка Петрова Кънева –Медицински университет – София

Работи в областта на медицинската генетика. Научните ѝ изследвания са фокусирани върху откриване и изучаване на гени, свързани с развитието на различни онкологични заболявания, и разработване на биомаркери за диагноза и прогноза. Съгласно Scopus, доц. Кънева е автор на общо 88 публикации, цитирани 1131 пъти. През последните две години има 23 публикации и 462 цитата, участник и координатор е на 1 инфраструктурен, 7 международни, 12 национални и 26 университетски проекта, има 60 участия в национални и международни форуми, ръководител и консултант на 8 докторанти, член на няколко международни организации и участник в редколегиите на 1 национално и 3 международни научни списания.Доц. Кънева е носител на награда „Златна Панацея“ за особени приноси при реализацията на преподаване, научноизследователска и експертна дейност в медико-биологичната дейност.

Утвърден учен в обществените и хуманитарните науки:

• Доц д-р Доротей Найденов Гетов – Институт по литература – БАН

Работи в  Института за литература при БАН. Той е изявен български специалист  по гръцка палеография и кодикология и история на византийската литература. Той изследва  византийски ръкописи, свързани с история на европейското право, проучва гръцките ръкописи в България, като  носители на текстовете на византийската литература.  Автор е на 7 книги и на повече от 20 студии на български, новогръцки, английски и немски език.  Наскоро излезе в Белгия  обемист том, в който  доц. Гетов включва 102 ръкописа и фрагменти от библиотеката на Бачковския манастир, съществувала  близо 1000 години, като успява да идентифицира 3 оригинални ръкописа на един от създателите на манастира Григорий Пакуриан. Той  открива стотици неизвестни произведения на византийската литература, сред които 253 химна в ръкописи, намиращи се в България, 670  в Синайските ръкописи и др. С цялата си научна дейност доц. д-р Доротей Гетов  обогатява научноизследователския ресурс на съвременната хуманитарна наука.