Д-р Калоян Златанов (ННП „Петър Берон“)

Д-р Калоян Златанов завършва бакалавър по Ядрена техника и ядрена енергетика във Физическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, след което придобива магистърска степен по Теоретична и математическа физика. В периода 2015-2016 е редовен докторант в катедра Теоретична физика с научен ръководител чл. кор. Проф. дфзн. Николай Витанов. Научните интереси на д-р Златанов с областта на: квантова информатика; квантова механика; квантова оптика; кохерентен контрол; квантов machine learning; молекулна физика; многочастични взаимодействиея. През 2019г. д-р Златанов печели финансиране на проекта си по Националната научна програма „Петър Берон“.

Ето и кратко резюме на проекта MSPLICS:

Многонивни лазерно индуцирани състояния на континиюм, чрез единични импулси e проект за нови техники за кохерентен контрол в квантови системи с много състояния, където ултра къс лазарен импулс или поредица от импулси ще пренесе заселеността през състояние на континиюм обратно в системата и ще я „затвори“. Досегашните техники за пренос на заселеност през състояние на континиюм са идеализирани модели за системи с две или три нива, което силно ограничава приложенията в реални физични системи. Системите с по-висок брой състояния са значително по-трудни за решаване, но носят по-значителни резултати. Предложението ни е насочено в две евентуални апликации на разработените техники. Първо, фемто секундно възбуждане на двуатомни молекули през единично състояние на континиюм, целящо да възбуди вибрационните състояния на молекулата. Целта е да се намери връзка между вида на молекулярната връзка и вероятността за връщане на популацията обратно в системата, което ще представлява нов метод за изучаване на молекулярни структури.

Второто приложение към което се цели проекта е развитието на оптична техника, която да дискриминира различните енантиомери на хирални молекули. Целта е да се намери точния вид на условието, което връща популацията от състоянието на континиюм обратно в многонивната система. За идеализирани двунивни и тринивни системи, това означава изискване към двуфотонния детюнинг, чирпинга на импулсите и динамичните Щаркови отмествания на различните нива. Различните енантиомери изпитват различни динамични Щаркови отмествания и по тази причина условието за затваряне на популацията в двата енантиомера ще бъде различно. Практически това означава различна степен на йонизация в двата енантиомера. Така при приложено напрежение през пробата двата енатиомера биха изпитали различна сила на електричното поле, което би довело до тяхното разграничаване.