Проучване на мнението на изследователите за отворената наука в България

Специален въпросник, създаден да очертае предизвикателствата пред на отворената наука в България, създадоха в Инкубатора за отворени научни изследвания  – ОРБИТ. Създателите му предизвикват всички учени и изследователи да се включат и да го попълнят, за да може по-ясно да се очертаят границите на разбирането за отворена наука и приоритетите пред обществото ни по темата.

Инкубаторът е в рамките на започналия през септември проект ОРБИТ – съвместна инициатива на Центъра по технологии на информационното общество (ЦТИО), на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и сдружение „НПО Линкс“ за насърчаване на отворената и отговорна към обществото наука в България. Благодарение на REINFORCING инициативата е изградена балканска мрежа с подобни проекти, с които можете да изградите контакти и полезни взаимодействия.

През май 2024 г. беше приет нов Закон за насърчаване на научните изследвания и иновациите, който стимулира отворената наука, като поставя законодателната рамка за тях, но приложението му е предизвикателство пред широк кръг заинтересовани страни – младите учени, опитните изследователи, университетите, публичната власт, бизнеса, неправителствените организации и гражданите. За да сме сигурни, че проектът ще постигне институционална промяна и да подкрепим националните усилия в тази област, проектът осигури подкрепа от Министерство на науката и образованието, чрез участие в работната група за отворена наука.

България има своите постижения в отворените данни и отворения достъп, но все още има предизвикателства, които трябва да намерят своето място и решение. Отворените данни, откритите методологии, участието на гражданите в научни проекти са недостатъчно интегрирани в реални научни разработки.

Фокусът на новия проект е Софийският университет – най-голямото и най-старо висше училище в България, защото въздействието, което Университетът може да постигне на национално ниво е значително за българската научна общност и в същото време може да го нареди сред иноваторите на европейско ниво.

Основните дейности в рамките на една година от септември 2024 г. до  септември 2025 г. включват:

• Създаване на обща визия за отворена и отговорна наука (ORRI) чрез подхода co-creation и участието на ключовите заинтересовани страни – изследователи, администратори, граждани, бизнес, медии, неправителствени организации и други.
• Увеличаване на броя на млади и опитни учени в Университета, които прилагат елементи на отворената наука. Академичният екип на проекта ще реализира обучение и менторска програма за млади учени и докторанти, които да прилагат методологии и инструменти на отворената наука.
• Екипът се стреми да запълни празнината между приетата законодателна рамка и практиката на научните изследователи, като насърчава използването на различни елементи от отворената наука – научни публикации с отворен достъп, отворени данни, използване на открити методологии, гражданска наука и други. В същото време се опитва да подобри разбирането за отворената наука сред гражданите и какви възможности и ползи носи тя за обществото, като проучва техните нагласи и даваме обратна връзка.
• Изработване, съвместно с участниците в проекта, комплект от материали и инструменти за отворена и отговорна наука, който включва наръчник за изследователите и въпросник за самооценка, който да ги подпомогне как да прилагат на практика отворената наука в изследванията си.
• Лаборатория отворени научни изследвания в Софийския университет, като гаранция за устойчивост и бъдещо разпространение на натрупаното знание и добри практики.

Работният план комбинира подхода co-creation за национална визия за отворени и отговорни изследвания, иновации за включване на заинтересовани страни – академична общност и управление, публична власт и граждани, надграждане на умения с помощта на водещи европейски експерти при учредяването на Лабораторията отворени научни изследвания в Софийския университет – Ева Мендес, Сара Ди Джорджио, Марта Теперек.

Българският екип включва представители на научната общност, които са пионери в областта на отворената наука в България, активно участващи в мрежата EOSC: проф. Красен Стефанов (СУ), проф. Ана Пройкова (СУ), доц. Милена Добрева (Университет Стратклайд, Глазгоу), д-р Албена Антонова (СУ), Ана Лазарова (СУ и сдружение „Цифрова република“), както обучители и практици.

Можете да дадете своя принос към проучването като попълните въпросника (препратка към въпросника).