Национална научноизследователска инфраструктура за наблюдение на атмосферните аерозоли, облаци и газови замърсители, интегрирана в рамките на пан-Европейската инфраструктура ACTRIS
Описание и дейности на инфраструктурата
Стратегическата цел на пан-Европейската научно-изследователска инфраструктура ACTRIS е по-нататъшно интегриране на добре оборудвани с апаратура наземни европейските станции за регулярни изследвания на аерозоли, облаци и газове, осигуряване на дългосрочни координирани наблюдения на атмосферните обекти и оценка на качеството на въздуха, изграждане на потребителски-ориентирана уникална европейска изследователска инфраструктура, а така също гарантиране на устойчиви ресурси и надеждно управление на ACTRIS дейностите на национално и на Европейско ниво.
ACTRIS е включена в ESFRI roadmap 2016. Чрез ESFRI-статуса си, ACTRIS инициира осъществяването на пан-Европейски дейности и установяването на организационна структура за обезпечаване на услугите за потребителите на данни. Цел на цялостния план е изграждане на обслужваща система на изследователската инфраструктура за обработка на комплексния поток от данни, идващ от калибрираните системи на националните научни комплекси, минаващ през качествен контрол, както и по-високо ниво информационни продукти, достъпни чрез Центъра за данни на ACTRIS, и накрая – към хранилищата за данни, които ще осигуряват дългосрочно достъп за много големи групи от ползватели, в световен мащаб.
ACTRIS е разпределена инфраструктура. Тя обединява партньори от 21 европейски държави, включвайки над 100 научни института и организации. Партньори в тази Европейска научна инфраструктура от самото й създаване са Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика – БАН (ИЯИЯЕ – БАН) и Института по електроника – БАН (ИЕ-БАН). Целта на българското участие в ACTRIS е развитие на научно-изследователска инфраструктура за регулярни дистанционни и наземни аерозолни изследвания, както и измервания за наличие на газови замърсители в атмосферата, и предоставяне на данни от мониторинга на качеството на атмосферния въздух над България към европейските центрове за данни. Дистанционните измервания се извършват с помощта на лазерна сондираща апаратура (лидари) в ИЕ-БАН, София, а наземните измервания – в обсерваторията „БЕО Мусала” към ИЯИЯЕ-БАН на връх Мусала.
Въздействие / ползи:
Научно-изследователската инфраструктура ACTRIS играе съществена роля за подпомагане на придобиването на нови знания и изграждането на общоевропейска политика за климатичните промени, качеството на въздуха и преноса на замърсявания на големи разстояния (включително транс-гранични).
Участието на български колективи като партньори в международната научно-изследователската инфраструктура ACTRIS и в изпълнението на проекти по 7РП и Програма Хоризонт2020 на ЕК е от значение за националния мониторинг на околната среда и поддържане на националния научен капацитет в областта.
Развитието на научната инфраструктура ще подобри взаимодействието между научно-изследователските организации и компентентните административни структури за вземане на информирани управленски решения за контрол на качеството на атмосферния въздух и оценка на въздействието върху екологията и човешкото здраве.
Участие в европейска инфраструктура
Пан-европейската инфраструктура ACTRIS е включена в ESFRI roadmap.
Година на включване – 2016 г. Подкрепена е от проекти по 7РП – ACTRIS (Project No.262254, 2011-2015) и програма Horizon2020 –ACTRIS-2 (Project No. 654109, 2015-2019) и ACTRIS PPP (Project No. 739530, 2017-2019).
Координатор:
Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика и Институт по електроника
Местоположение на инфраструктурата:
ACTRIS обединява партньори от 21 Европейски държави, включвайки над 100 научни института и организации.
Български консорциум:
Финансов координатор:
Министерство на образованието и науката
Научен координатор:
1.Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика
2.Институт по електроника
Област на дейност:
Околна среда
Проект за бюджет за периода 2018-2022:
4 млн. лева
Previous Post
Next Post