Проф. д-р Радостина Стоянова (ННП "ВИХРЕН")

Проф. д-р Радостина Стоянова (ННП “ВИХРЕН”)

Проф. д-р Радостина Стоянова е родена на 12 януари 1962 г. Средно образование завършва през 1980 г. в Националната природо-математическа гимназия „Акад. Л. Чакалов” с профил химия, а висше – през 1985 г. във Факултета по химия и фармация на СУ „Св. Климент Охридски“ с магистърска степен по неорганична химия. През 1987 г. постъпва в Института по обща и неорганична като химик. Тук през 1992 г. защитава докторантура на тема „СО2- анион радикали в стронциев карбонат – условия за стабилизация и електронна структура“, за което й е присъдена образователната и научна степен доктор. В същия институт тя израства последователно от главен асистент, доцент до професор (2012 г.), а през 2020 г. е избрана за Директор на Института.

Научната област на квалификация на проф. Стоянова попада в професионално направление 4.2 „Химически науки“, с фокус върху химия на твърдото тяло. Научните й изследвания са насочени върху методично развитие на спектроскопски методи (електронен парамагнитен резонанс, ЕПР) за анализ на вещества в твърдо състояние, изучаване на локалната структура на интеркалационни съединения и нейното влияние върху електрохимичните им свойства, разработване на нови класове електродни материали за литиеви и натриево-йонни батерии. Тя е научен ръководител на седем докторанта, от които пет са успешно защитили дисертации, и участва в обучението на четирима млади учени от Университета в гр. Кордоба (Испания) върху приложението на ЕПР спектроскопия за анализ на електродни материали.

Проф. Стоянова е ръководител и координатор на общо 8 проекта с национално и Европейско финансиране и е участник в над 20 проекта с външно финансиране. Резултатите от тези изследвания са публикувала в 164 научни труда (всички в списания с импакт фактор), като върху тях до сега са забелязани над 3400 независими цитати. Общият H-индекс на научната й продукция е 33 (база данни WoS). През 2018 г. проф. Стоянова е удостоена с награда Питагор за утвърден учен в областта на природните и инженерни науки. През 2019г. проф. Стоянова печели финансиране от Националната научна програма „Върхови иновации и хора за развитие на европейската наука“ с проекта си: Синергизъм между катионни и анионни редокс реакции при материали с колосален интеркалационен капацитет (CARiM).

CARiM цели въвеждането на изцяло нова концепция за постигане на колосален интеркалационен капацитет при  слоести натриево преходно метални оксиди (NaxTMO2) и MOF чрез синергия на катионни и анионни редокс реакции. Протичането на съвместна редокс реакция води до промяна на възприетата парадигма за ограничен интеркалационен капацитет на материалите – зарядите на интеркалираните йони се компенсират не само чрез промяна на окислителното състояние на преходно металните йони на материала гостоприемник, но и чрез задействане на анионната редокс реакция. Тази концепция ще бъде доказана чрез разработване на експериментални и теоретични подходи за повърхностно и структурно инженерство на слоести оксиди и метал-органични структури. Изследователският план е разделен на четири работни пакета, всеки от тях посветен на една от специфичните цели на проекта. Съвместните катионни и анионни редокс реакции при интеркалация на Li+/Na+ ще се инициират чрез целенасочено заместване на преходно металните йони с интеркалационно неактивни (Mg2+, Ti4+ и Ge4+), последвано от създаване на метални ваканции в слоевете. За да се потисне страничната повърхностна реактивоспособност на анионите, ще се разработи метод за отлагане на материали акумулиращи кислород върху повърхността на слоестите оксиди. Масивна интеркалация на алкални йони ще се реализира не само в оксиди, но и в метал-органични структури. Чрез периодични пресмятания с DFT ще бъдат предсказани нови метал-органични структури, които ще се тестват и експериментално. Ефикасна комбинация от ex-situ и in-situ дифракционни и спектроскопски методи ще позволи да се вникне в механизма на интеркалационната реакция; това е механизмът, необходим за да се разберат редокс свойствата на материалите. Най-рисковата част на проекта е формулирането на нови принципи на материалите с колосална интеркалационна способност. Изследователският капацитет на ВИ и интердисциплинарният изследователски екип са в състояние да се справят с тези амбициозни цели.