Проф. дн Стефан Панайотов (ННП „ВИХРЕН“)
Проф. дн Стефан Панайотов е роден в гр. Мадан на 16 февруари 1963 г. Завършил е средното си образование в гр. Варна. През 1983 г. се записва да учи в СУ „Св. Кл. Охридски”, Биологически факултет, специалност „Биотехнология”, а през 1989 г. завършва магистратура по „Клетъчна биология” в университета в гр. Пиза, Италия. През 1990 г. специализира в катедрата по „Биохимия” на СУ „Св. Кл. Охридски”, Биологически факултет, след което работи в продължение на две години до 1993 г., като гостуващ сътрудник в университета „Сапиенца” в гр. Рим. От 1993 до 1998 г. работи в микробиологичната лаборатория на болница по белодробни болести „Цар Фердинанд I” в с. Искрец, обл. София, където въвежда рутинната молекулярна диагностика на туберкулозата в България. През 2000 г. започва работа в отдела по „Микробиология” на Националния център по заразни и паразитни болести в гр. София. През 2001 г. получава степен „доктор”, а през 2011 г. придобива диплома за специалност по „Микробиология”. През 2016 г. защитава научна степен „доктор на науките”. През годините кариерно израства като научен сътрудник (2001), доцент (2012) и професор (2017). Специализирал е в няколко европейски лаборатории в Рим (1991-1993), Лондон (1995), Флоренция (1996), Лозана (2004), Марсилия (2008), Париж (2015-2017). От 2012 до 2014 г. е постоянен съветник (Resident Twinning Advisor) в гр. Анкара, Турция по проект между ЕК, България, Италия и Турция. През 2015 г. печели престижната стипендия на ЕК „Мария Кюри” и в продължение на две години до 2017 г. работи по проблемите на молекулярната епидемиология на туберкулозата в България в Парижкия университет „Пари Сюд”. През 2018 г. проф. Стефан Панайотов създава сектор „Микробиом” към лабораторията по „Особено опасни бактериални инфекции” на Националния център по заразни и паразитни болести. Секторът е разкрит с цел развитие на микробиомния анализ в областта на медицинските изследвания на хроничните и латентни инфекции, като фундаментално и перспективно направление за НЦЗПБ и за издигане на научния престиж на страната.
Най-значимото научно постижение на проф. Панайотов за 2018 г. е съществуването и доказването на бактериален и гъбичен микробиом в кръвта. Докато бактериалният микробиом в кръвта е добре описан, то гъбичният микробиом бе за първи път доказан и описан от проф. Панайотов. (Panaiotov S, Filevski G, Equestre M, Nikolova M, Kalfin R. 2018. Cultural Isolation and Characteristics of the Blood Microbiome of Healthy Individuals. Advances in Microbiology, 8, 406-421. doi: 10.4236/aim.2018.85027). Изследването на микробиома при пациенти с латентни инфекции е неразработено поле. В момента множество водещи научни групи в света активно работят в тази посока.
Друго значимо постижение през 2020 г. на проф. Панайотов и ръководената от него научна група между НЦЗПБ и Бул Био бе пълното геномно секвениране и сглобяване на генома на българския ваксинален BCG щам. Постижението е от национална и стратегическа важност и повишава престижа на българската научна общност в чужбина. Съобщението бе публикувано през 2021 г. в сп. Microbiology Resource Announcements – Complete genome sequence of Mycobacterium bovis BCG SL222 Sofia, the first WHO reference reagent for the M. bovis BCG Vaccine of the Russian BCG-I substrain https://doi.org/10.1128/MRA.01318-20.
Проф. Стефан Панайотов е бил участник и ръководител на повече от 15 национални и международни научни проекти. Автор е на 100 научни статии с общ импакт фактор >120, с > 1000 цитирания и индекс на Хирш 13.
През 2019 г. проф. Панайотов печели финансиране по ННП „ВИХРЕН” за проекта „Advances in the unknown aetiology of sarcoidosis”. Саркоидозата е мултисистемно грануломатозно заболяване с неизвестна етиология. Клиничните изяви са неспецифични и разнообразни. Липсват категорични критерии за прогнозиране на заболяването и преценка на необходимостта от лечение, което прави проследяването на пациентите изключително трудно. Няма данни за комплексна оценка на микробиома на кръвта и засегнати белодробна тъкан и лимфни възли при лица със саркоидоза.
Проектът има за цел да изследва биологичното разнообразие от бактериални, архейни и гъбични латентни микрорганизми при пациенти със саркоидоза в култивирана кръв, биопсия от белодробна тъкан и лимфен възел. За целта ще бъде използвана периферна кръв, материал от белодробна тъкан и лимфен възел, които ще се изследват чрез таргетно и пълно геномно ДНК-секвениране от следващо поколение, микроскопия и култивиране. Чрез подходящ биоинформатичен сравнителен анализ ще бъдат изведени статистически значими изводи за ролята на кръвния, белодробен и лимфен микробиом в етиологията на саркоидозата, като се проследи микробното биоразнообразие в пробите на пациенти, взети през определени периоди от време и се сравнят с проби от контролни пациенти без саркоидоза. Към класическите методи като култивиране, микроскопия и други ще бъдат въведени оригинални, съвременни, иновативни комплексни подходи на изследване.
С настоящия проект се очаква да се развият и натрупат нови съвременни знания и информация за неразгаданата етиология на саркоидозата. Проектът дава нова визия за развитие на научно-иновативна система за диагностициране, лечение и ограничаване на саркоидозата в България и в световен мащаб.
Служебен адрес: НЦЗПБ, Отдел „Микробиология”, Национална референтна лаборатория по „Особено опасни бактериални инфекции”, Бул. Янко Сакъзов 26, София-1504, e-mail: spanaiotov@yahoo.com