Милена Петрова Стоянова (постдокторант)

Милена Петрова Стоянова (постдокторант)

Трите имена: Милена Петрова Стоянова (постдокторант)

Тема на разработката по програмата е по приоритетната област на Националната стратегия за развитие на научните изследвания в Република България 2017-2030 г. – „Здраве и качество на живот“

Постигнати резултати:

  • Направена е характеристика на отличителните черти на различни видове туризъм в спа и уелнес дестинация България и Варна като дестинация за конферентен туризъм;
  • Представен е инструментариум за изграждане на разпознаваема туристическа дестинация;
  • Разработени са критерии и показатели за оценяване на туристическа дестинация.
  • Собствени авторски изследвания по отношение на разглежданата проблематика, които са публикувани в 2 статии в издание, което ще се реферира и индексира в Web of Science и Scopus.

В първата публикация „Evaluating the structural relationships between image components, overall image and destination loyalty of Bulgaria as a spa and wellness destination“, за афективния аспект на имиджа на България като спа и уелнес дестинация са използвани 11 биполярни двойки измерения с 5-степенна скала: съответно от 1 до 5 (скала на Ликерт). За останалите въпроси е използвана и 5-степенната скала на Ликерт, където 1 означава „най-малко“, а 5 означава „най-много“. В това изслеване, след проведеното анкетно проучване и събраните данни за имиджа започват да се оформят концептуалната област и систематичната рамка и затова потвърдителният факторен анализ (CFA) е по-подходящ. Това е подход, който се базира на добре оформена теоретична рамка или на предишни емпирични доказателства, резултат от проучвателни и/или потвърждаващи аналитични процедури. За да се докаже дали събраните данни поддържат теорията се построява теоретичен модел за измерване, построява се и структурен (теоретичен) модел за имиджа на дестинацията чрез уравнението за конструктивно моделиране – SEM (Structural Equation Modelling). Целта е да се верифицира конкретен факторен модел за имиджа на България като спа и уелнес дестинация и бъдещите намерения на туристите (лоялността към дестинацията), свързани с конативния компонент на имиджа. Структурният анализ на връзката между цялостния имидж на дестинацията и лоялността към нея показва, че имиджът оказва най-голямо влияние върху бъдещото поведение на туристите. Усилията да се изгради или подобри имиджът на дестинацията улесняват лоялните посетители да вземат решение отново да я посетят или да я препоръчат на други потенциални туристи, като по този начин са от решаващо значение за по-нататъшното й успешно развитие

Във втората публикация „Assessment of the factors influencing the attractiveness of Varna as a destination for conference tourism“ се определят кои и до колко са важни факторите за привлекателността на Варна като дестинация за конферентен туризъм. Важна задача на статистическия анализ е да се изследват количествените зависимости между въздействащите фактори и резултатите. Изучаването на връзките и зависимостите дава възможност да се опознаят закономерностите на развитието на явленията и процесите, да се измери влиянието на факторите, влияещи върху тях и да се подредят те по степента на тяхната важност. В настоящото изследване, след проведеното анкетно проучване и събраните данни, започват да се оформят концептуалната област и систематичната рамка за моделиране на връзки и зависимости между изследваните критерии за привлекателността на Варна като дестинация за конферентен туризъм. За целта се използва линейният регресионен анализ, който посочва степента на линейна зависимост между две или повече променливи като изчислява регресионната константа и регресионните коефициенти. Проучването показа, че Варна разполага с отличителни черти, които позволяват на конферентния туризъм тук да формулира рекламни послания с ясно изявени изключителни предложения за продажба (ИПП).

Избройте последните научни проекти, в които сте взел/а участие?

 

  • Национални

2015 г.– Проект BG051PO001-3.1.07-0002 “Студентски практики”, към ОП „Развитие на човешките ресурси“ към ЕСФ на ЕС (за студенти от специалност „Туризъм“). Национален проект с ШУ.

2016 г. – „Интердисциплинарно изследване на мегалити“ (в частта за значението им за туризма)

2016 г.– Проект BG05M20P001-2.002-0001 на МОН

„Студентски практики – Фаза 1” финансиран от ОП НОИР (за студенти от специалност „Туризъм“). Национален проект с ШУ.

2017 г.– Проект BG05M20P001-2.002-0001 на МОН

„Студентски практики – Фаза 1” финансиран от ОП НОИР (за студенти от специалност „Туризъм“). Национален проект с ШУ.

2018 г.– Проект BG05M20P001-2.002-0001 на МОН

„Студентски практики – Фаза 1” финансиран от ОП НОИР (за студенти от специалност „Туризъм“). Национален проект с ШУ.

 

  • Университетски

2019 г. – Ресурсният потенциал като възможност за трансгранично сътрудничество, Договор № РД-08-121/04.02.2019 г.       ШУ „Епископ Константин Преславски“

2018 г. –  Популяризиране на знанията по география, регионална политика и туризъм,  Договор №  РД-08-160/09.02.2018 г.  ШУ „Епископ Константин Преславски“

2017 г. –„Комуникацията като фактор за развитието на туризма“, Договор № РД-08-92/03.02.2017 г. ШУ „Епископ Константин Преславски“

2016 г. – „Алтернативният туризъм като фактор за повишаване на конкурентоспособността на туризма в Североизточния регион за планиране“, Договор № РД-10-398/07.03.2016 г., ШУ „Епископ Константин Преславски“

2015 г. – „Ефективно използване и съхраняване на културното и природно наследство в Североизточна България чрез разработване на туристически маршрути, обхващащи комплексно обектите включени в списъка на ЮНЕСКО“, Договор № РД-08-313/13.03.2015 г., ШУ „Епископ Константин Преславски“

 

В коя област са научните ви интереси и в коя област искате да се развивате?

Научните ми интереси са свързани с туризма, който отдавна се превърна в икономически и социален феномен, част от ежедневието на милиони хора. Той обхваща не само тяхното свободно движение, но е важна форма за оползотворяване на свободното време и основно средство за осъществяване на културни, икономически и политически контакти между тях.

Значението на туризма може да се оцени чрез влиянието, което той оказва върху отделните сфери на обществено-икономическото състояние на дадено място, регион, държава или общност. Към неикономическата сфера на влияние на туризма се отнасят ония функции, с които той въздейства върху психо-физическото здраве, културните потребности и социалния статус на туристите. В тази именно връзка може да се говори за здравно, социално и културно значение на туризма.

След десетилетия стремеж към ценностите сътворени от техниката и технологиите, човечеството се връща към духовността и равновесието между природа и културно-историческото наследство. Този стремеж се проявява и в предпочитанията на милиони хора по света за прекарване на свободното време сред атмосфера, заредена с възможности за релаксация, автентичност и хармония. За удовлетворяване на тези потребности все повече популярност добиват мерките за успешното развитие на туризма. Те изразяват един нов начин на живот, свързан с нарастващата загриженост на хората за здравето и важността на качеството им на живот. Затова за мен е необходимост да развивам и обогатявам уменията си в тази прироритетна научна област. Имам готовност и желание за интензивна научна работа, доказателство за което са научните ми публикации и учебници.

 

С каква научна тема се занимавате в момента и с какво смятате, че тя е полезна за обществото и развитието на науката?

Изборът на приоритетна област „Здраве и качество на живот“ е продиктувана от нейната актуалност. По-голямата част от участниците в туристическото движение търсят чрез туризма предимно физиологичен или нервнопсихичен възстановителен ефект. Здравният ефект може да се диференцира на лечебен (балнеолечебният, калолечебният туризъм и др.) и профилактичен, който е присъщ на повечето видове туризъм. Здравното значение на туризма ще нараства с интензивното развитие на индустриализацията и урбанизацията и с развитието и преобладаването на други процеси и състояния на днешните хора. Затова именно днес хората виждат в туризма идеалната възможност за възстановяване функционалното състояние на своя организъм и привеждане в кондиция на нервнопсихическия си статус.

Културната функция на туризма се проявява по различни начини. Тя допринася за повишаване на културното ниво и качеството на живот на туристите, което тясно се преплита с елементите за повишаване на образоваността на туристите при някои видове туризъм, като конгресния и участието в симпозиуми и други научни форуми.

Социалното значение на туризма не може да се определи и оцени еднозначно. От една страна, той има пряко социално значение чрез социалните контакти между туристите и обслужващите ги кадри и местното население. То е положително като ефект от тези контакти, генерира взаимно уважение, увеличава доходите на местното население, разкрива нови работни места, а така се повишава и качеството му на живот.

В туризма поради задължителната мобилност на потребителите на туристическите услуги, маркетингът е пряко свързан с разкриване на потребностите и мотивите за туристическото пътуване. Новото мислене в туризма най-общо е израз на социалната промяна и на едно променено ниво на изискванията на туристите, които стават по-опитни в пътуването, по-взискателни и критични към качеството.

 

Помагат ли за вашето развитие програмата и ако да, по какъв начин?

Основната цел на работната програма по приоритетна област на Националната стратегия за развитие на научните изследвания в Република България 2017-2030 г. – „Здраве и качество на живот“ е да се направи оценка на различни видове туризъм в дадена дестинация и да се набележат възможности за повишаване на здравния статус и качеството на живот на хората чрез тях. Осъзнавайки важността на туризма за здравето и качеството на живот на хората, намирам възможността за участие в програмата за интересна, даваща възможност за креативна дейност, която допълнително разшири моите познания в областта на туризма.