доц. д-р Таня Димова (ННП „ВИХРЕН“)

Научните изследвания на доц. д-р Таня Димова са върху имунология на бременността, плацентобиом, фетален и неонатален имунитет. Тя е ръководител на проекти, финансирани от Фонд научни изследвания и работи в сътрудничество с акушер-гинеколози от Университетска болница Майчин дом, МУ – София и микробиолози от Института по микробиология към БАН. Доц. Димова работи и в непрекъсната колаборация с учени от чужбина, в чийто групи е работила през годините – с Dr David Vermijlen от Института по медицинска имунология, Белгия,  с Dr Lucia Mincheva-Nilsson от Департамента по клинична имунология, Медицински факултет, Umea University, Швеция и с Dr Gil Mor, Департамент по гинекология, акушерство и репродуктивни науки, School of Medicine, Yale University, САЩ. Най-новите изследвания на д-р Димова са върху профила на Т клетките и тяхната роля в имплантацията и нормалната бременност при жената. Придобиването на нови знания за имунологичната страна на имплантацията с оглед реализиране на успешна бременност ще спомогнат за  намаляване на случаите на имунологично обусловен инфертилитет на базата на цитотоксичност на майчините имунни клетки.

Д-р Димова в колектив с учени от групата на Dr Vermijlen публикуват интересни данни за функционалното съзряване на γδ Т клетките в кръвта на човешки фетуси много рано по време на ембрионалното развитие (около 20-та гестационна седмица). Резултатите са публикувани в престижното списание на Американската Академия на науките Proceedings of the National Academy of Sciences of the United States of America (PNAS) като статията е избрана за особено интересна в секцията към списанието “In This Issue”. Интригуващи са и научните изследвания на групата на доц. Димова върху плацентарния микробиом – съвсем нова и актуална тема в световен мащаб. Те са фокусирани върху плацентарния трансфер на микобактериални L-форми.

Съвместната работа на д-р Димова и д-р Надя Маркова показват, че в кръвта на бременни жени, които са били БЦЖ- ваксинирани в детството си се съдържат живи микобактериални L- форми, произхождащи от ваксиналния щам БЦЖ Mycobacterium bovis. Тези бактериални L- форми са способни да се размножават и да преминат в циркулацията на новороденото чрез плацентата. Интересното е обаче, че тези L-форми са реверсивни и в ин витро култури могат да се превърнат в изходните си форми – типични микобактерии. Тези резултати са публикувани в престижни научни списания вкл. Nature Scientific Reports. Въпреки, че ефективността на живата БЦЖ ваксина се дебатира в продължение на десетилетия и че БЦЖ ваксинацията в България е задължителна от 1952г., ние все още знаем много  малко за механизмите за дълготрайно перзистиране на бацилите на M. bovis БЦЖ в организма, чието присъствие се оказа особено актуално и в контекста на COVID-19 вирусната инфекция. Трансплацентарният пренос на микобактериални L-форми отваря врати за нови изследвания върху ролята на плацентобиома за изграждане на имунната система както на фетуса, така и на новороденото бебе в краткосрочен или по-дългосрочен аспект. Като Фулбрайтов стипендиант доц. Димова е поканена и специализира в Yale University, School of Medicine, USA в групата на Dr Gil Mor, световно известен учен в областта на репродуктивната имунология, президент на Американската асоциация на репродуктивните имунолози. Там тя разработва ин витро модели за имунологично отхвърляне на фетуса в среда на прекомерно възпаление и цитокинова буря, индуцирана от майчини Т лимфоцити.

Понастоящем доц. Димова и нейната група работят по проект, финансиран по ННП ВИХРЕН в категория “Установен изследовател” за създаване и валидиране на иновативни 3D органотипни модели за проучване на взаимодействията между ембриона и майчините имунни клетки при (не)успешната имплантация при жената (3DModeInAction).

Работата по този проект има за цел да проучи ролята на Т лимфоцитите в (не)успешната имплантация при жената, както и възможността за модулиране на майчиния имунен отговор в посока, благоприятна за ембриона. За целта ще бъде приложен иновативен подход за изследване на имунните клетки по време на имплантацията, базиран на конструирането на 3D органотипни клетъчни модели, при които се използва ембрио-сурогат и се “пресъздава” микросредата на майчино-феталния контакт. Това дава уникална възможност да бъде изследван иначе недостъпен процес, какъвто е имплантацията при жената.  Синдромът на повтарящата се неуспешна имплантация е все още непроучен и е основна причина за безплодие при иначе здрави жени като се смята, че приблизително 10% от жените в програми за ин витро оплождане (IVF) страдат от повтаряща се неуспешна имплантация. Следователно, получените данни ще  бъдат полезни в областта на IVF сферата с оглед имунотерапевтично лечение на този синдром. Освен това ще бъдат получени нови данни за модулиране на оцеляването, развитието и функцията на ембрионалния трофобласт. Имайки предвид приликите в инвазивността на трофобласта и инвазивността на туморите, тези данни могат лесно да бъдат транслирани в изследванията за Т-клетъчната имунотерапия на рака (актуален и обещаващ терапевтичен подход). Този проект предлага интердисциплинарно проучване чрез прилагане на приложно биоконструиране в изследването на имунни процеси.