Ани Георгиева Ангелова

Ани Георгиева Ангелова

Три имена: Ани Георгиева Ангелова

Тема на разработката по програмата: „Аксиология на човека в българската и немската фразеология“

Постигнати резултати:

  • Допълване на прочетената и анализирана до момента библиография с български, немски и руски източници
  • Създаване на корпус с български и немски фразеологични единици, свързани с аксиологията на човека

Избройте последните научни проекти, в които сте взел/а участие?

  • Участие в научен проект на Катедрата по методика „Модел за портфолио на учителя по български език и литература“ – 2009 г., №РД-07-642/09.04.2009 г., ръководител на проекта – доц. д-р Г. Янкова
  • Участие в научен проект на Катедрата по български език „Език – реч – комуникация (втори етап)“ – 2017 г., №РД-08-110/06.02.2017 г., ръководител на проекта – проф. д-р Д. Попов
  • Участие в научен проект на Катедрата по български език „Юбилейна научна конференция на тема: „Българският език – минало, настояще, бъдеще“ (По случай 40 години от създаването на Катедрата по български език в Шуменския университет)“ – 2018 г., №РД-08-150/09.02.2018 г., ръководител на проекта – проф. д-р М. Стефанова
  • Участие в проект „Национална интердисциплинарна изследователска Е-инфраструктура за ресурси и технологии за българското езиково и културно наследство, интегрирана в рамките на европейските инфраструктури CLARIN I DARIAH (КЛаДА-БГ)“ – 2019 г., Заповед №РД-10-2617/18.12.2018 г., ръководител на проекта – проф. д-р Д. Попов.

В коя област са научните ви интереси и в коя област искате да се развивате?

Научните ми интереси са в областта на Съвременния български език, по-конкретно Лексикология и Фразеология на Съвременния български език.

С каква научна тема се занимавате в момента и с какво смятате, че тя е полезна за обществото и развитието на науката?

Темата, която разработвам, е „Аксиология на човека в българската и немската фразеология“. Смятам, че темата е не само актуална, тъй като съпоставителните изследвания набират популярност през последните няколко десетилетия, а делът на такива изследвания между български език и немски език е твърде ограничен, но и значима, защото научни изследвания върху фразеологизми в съпоставителен план между езици от различни езикови семейства се срещат по-рядко. На мнение съм, че фразеологизмите се използват все по-често и създаденият от мен корпус от български и немски фразеологизми, характеризиращи аксиологията на човека, ще бъде полезен и интересен на всички, които са съпричастни към развитието на науката, както и на обикновения читател.

Помага ли за вашето развитие програмата и ако да, по какъв начин?

Програмата „Млади учени и постдокторанти“ насърчава младите учени да развиват и популяризират своята изследователска дейност. Лично мен ме подготвя като специалист, който ефективно ще може да прилага знанията си в Република България. Участието ми в програмата ме стимулира да разширя научната си работа, да усвоя ключови компетенции, да придобия още теоретични знания, както и практически опит. Всичко това ще допринесе за усъвършенстване на научноизследователските ми интереси, за разгръщане на потенциала ми и съответно за реализиране на качествена научна продукция.